5 възможни причини и как да се справим
Илюстрация: Guliver / iStock
Предстои детето да тръгне на градина и цялото семейство е тревожно: ще плаче ли, ще се впише в средата, ще свикне ли, ще…
Често се случва така, че на отиване към детската, малчуганът реве неутешимо, а на връщане сълзи рони майка му.
Защо някои деца не искат да ходят на градина и как може да се справим, обяснява детският психолог Людмила Свешникова. И първото, с което започва, е че лично тя, като педагог и психолог, е категорично против детето да бъде записано, преди да навърши 3 години. Това е нейният професионален съвет.
Затова препоръките, които дава, са за деца над тази възраст.
1. Семейството подсъзнателно не го пуска
Вариант едно – страхът на родителите (ще боледува много, физически е слабо, възпитателите няма да се занимават с него както трябва).
Вторият – негативният опит, който родителите пазят от собственото си детство. Това чувство и страх те подсъзнателно предават и на детето. Сякаш му казват: “Това е ужасно място, но се налага да ходиш!“. А детето вече е готово с отговора: „Няма да ходя!“, защото това му подсказва неговият вътрешен глас.
Третият възможен вариант е продиктуван от подсъзнателен страх у майката. Първородното дете предстои да тръгне на градина.
До този момент тя се е грижила за него. Сега то отива в градина, а тя се тревожи, макар и неоснователно, дали вече ще му е нужна („коя ще съм аз без детето“). Всичко това, дори и неизказано с думи, може да се отрази на вътрешното решение на детето.
„По-добре е да си остана в къщи. Така и мама ще е по-спокойна!“, убедено е то. "Мама няма да се тревожи за мен, а аз няма да отида на страшно място. Ако изляза от къщи, може да се случи нещо лошо“ – страх, който е много характерен за прекомерно отговорните деца.
2. Семейството е твърде мотивирано или настоятелно
Как би могло активното желание на семейството да запише детето на детска градина, да блокира неговото желание? В този случай хлапето е принудено да се справя не само със собствените си емоции и преживявания, но и с тези на родителите си. Защото подсъзнателно те му предават послание: по-бързо пораствай и докажи на целия свят, че ние сме добри родители.
Когато самооценката на родителите е пряко свързана с достиженията и успехите на детето, бремето за него става непосилно тежко.
Често такава е съдбата на единственото или на по-голямото дете. На по-малките им е по-лесно в това отношение.
Когато детето е под подобен натиск, то губи чувство за безопасност, тревогата му нараства и му се иска да се скрие на сигурно и безопасно място. То си мисли: „А, ако не се справя? По-добре е да си остана в къщи.“
Скачали ли сте някога с парашут? Не? Тогава просто се постарайте да си представите. Има огромна разлика дали ще скочиш сам или някой ще те бутне от самолета. Така че , „невинното“ побутване по рамото може много сериозно да окаже влияние на развитието на детето.
Има просто правило: Трябва да казвате и да обяснявате, но не бива да бутате.
Като начало е добре да сте наясно със собствените си емоции и да не натоварвате детето с вашите преживявания. Тогава то ще има възможност за избор.
Добре е да имате вариант за отстъпление: баба, гледачка, приятелка. Защото, ако сте без изход, това ще влоши състоянието на детето. Ако планирате да се върнете на работа, изчакайте то да се адаптира към градината. Дори и на най-общителното дете му е нужно време, за да свикне.
Добре е да знаете, че за детето градина е ново , по-високо ниво на общуване. Това е период, в който то получава много отговори на въпросите как да се отнася към света и към себе си.
Хлапето взема модел на поведение от възрастните, но го усвоява в процеса на общуване с други деца.
И е нужно да му покажете и да му дадете да разбере, че вие сте наясно, че той е заето с важни задачи. Не като повтаряте, че понеже майка му е заета, то трябва да ходи на градина.
По-добър вариант е да кажете: „Докато ти си зает с важни задачи, аз мога също да ида да поработя.“
3. Детето не е достатъчно самостоятелно
История от моята практика: 5-годишната Аня внезапно отказва да ходи на любимото си занимание в градината – танците. И в този ден, когато има танци, тя въобще отказва да стъпи в детската.
Всички – възпитатели, учителка, директор, се тревожат и се опитват да разбират причината.
Оказва се, че Аня не може сама да си завърже новите обувки, с които трябва да танцува. Гордостта я спира да иска помощ, а желанието да се откроява от останалите, не ѝ позволява да обуе старите изтъркани обувки. Резултатът от този вътрешен конфликт са сълзите и отказът от танци и от детска градина въобще.
Така че, колкото детето е по-самостоятелно и е овладяло навици за самообслужване, толкова по-лесно ще премине адаптацията.
Ключовите умения са обличане, събличане, обуване.
Връзките, които искат стягане или трудни за обуване обувки – създават проблем и на детето, и на възпитателите, които му помагат. Учителката се ядосва на обувките, не на хлапето, но то не разбира разликата. За него това значи: „Тя вече не ме обича!“
Без вас детето е различно – поведението му не е такова, каквото е във ваше присъствие. Когато е облечено с нови дрехи, то върви послушно за ръка с мама или с баба, но, когато тях ги няма, е склонно да нагази в калта. Така че запазете новите дрехи за разходка, а в градината нека детето носи нещо, което е удобно.
Избирайте дрехите според това какво може да облече и съблече само. Постарайте се всички да са практични и удобни.
4. Детското заведение не е подходящо за вашето дете
Отказът на детето да ходи на градина може да е свързан със самото детско заведение. Има деца (както и възрастни), които са твърде чувствителни към шум. И високите децибели не им се отразяват добре.
Има и такива, които не обичат да бъдат докосвани.
За възрастния човек това е обяснимо и има начин да противодейства. Докато детето – не. Често в градината то е бутано, хващано, прегръщано … А думите на учителката: „Не го тормозете, не му се нахвърляйте. Той е по-нежен и чувствителен“ по никакъв начин не помагат на останалите хлапета да напаснат поведението си спрямо него.
Чувствителното дете е готово и иска да играе с останалите, гори от нетърпение да се включи в забавленията, но и да контролира процеса. То няма нищо против общуването, но не иска да го пипат, да го бутат и да му връхлитат внезапно, без предупреждение и без негово съгласие.
В този случай учителката може да помогне като обясни на останалите, че има правила за игра: може да му подадат ръка, когато то я протегне, да го хванат за ръката, но не и за косата.
Има деца, които не могат да спят в детската градина. Също както възрастните не могат да заспят, когато са на чуждо място. Защото им трябва лично и безопасно място. За тях сънят е интимен процес.
Тези деца с радост ще играят, ще се разхождат заедно с останалите, но няма да искат да спят.
И още едни чест проблем създават децата, които постоянно изпитват когнитивен глад. Те искат нещо около тях постоянно да се случва, да има промени и всичко да е в развитие.
И, ако възрастните не им го организират, те го правят сами. Тези деца стават инициатори и непрекъснато организират активни игри, които възпитателите трудно успяват да контролират. И учителите се оплакват. Това обаче не е проблем, а по-скоро особеност на детето. В този случай е добре да се потърси друго детско заведение, в което хлапето ще се чувства добре.
5. Предизвикателства
Не бързайте да слагате етикети на детето „отличник“, „сериозно момче“ „добър организатор“ – защото и положителните оценки също крият риск.
История от практиката ми: Ваня е на 6 г. И от раз отказва да ходи повече на градина. Майка му ме моли за помощ. Води ме до таблото, където той има само грамоти и отличия. Явно детето е лидер и всички го оценяват. И всички, включително и възпитателите, очакват от него всичко да е наред.
Ваня обаче ходи в градината все едно е на работа – изискванията и очакванията към него са едни и същи. А за хармоничното му развитие трябват предизвикателства - да се изявява в различни области и да се пробва. Не само в тези, в които е добър и утвърден. А напротив – там, където не е особено силен, но може да се развива.
А обаче как може да искаш да се пробваш, ако от теб се очаква винаги да си най-добър?
Затова предложих на Ваня да напише стихотворение. И той се затвори в стаята си и писа. Цял ден. И написа хубаво стихче. Докато в градината не му даваха да прави това.
Ще кажа и на вас, това, което посъветвах таза майка: “Децата имат право да са различни.“
Светлана Феоктистова, адаптация Мона Василева
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари